Начало

Ти си специален. Бог има специален план за теб. /28.09.2009/

Като чуя тези думи, изтръпвам. И то не защото не са верни, напротив. Технически погледнато и чисто информативно, всеки е специален и уникален. Но акцентът на тези изрази е издигане на себето, на личността, а не смирението. Едва ли не Всемогъщият Бог, Творецът на вселената ще се занимава само с теб, понеже си бил специален и ще тича покрай теб да ти изпълнява желанията и мечтите. Не, Не и Не.

За Бог отделната личност е важна, но като част от тялото Христово. Тялото и същността му са по-важни от някой определен орган. Нека не обръщаме нещата наопаки.
Когато си купувате кола, не ви интересува дали са използвани титаниеви болтове или с каква дължина на вълната светят светодиодите на контролните прибори. Интересува ви колата да ви свърши работа, като цяло. След това може да обърнете внимание и на детайлите.

1 Петр. 2:5 и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

Съществува метод за зидане с камъни без свързващи елементи /кал, хоросан/, при който майсторът избира всеки един камък и го вгражда на подходящото за него място. По този начин камъните се напасват един с друг и няма нужда от свързващо вещество, което да ги държи заедно. Ако камъкът има нужда от оформяне и приглаждане, майсторът го очуква и оформя, за да пасне на мястото за което е определен.
В този ред на мисли, всеки камък е специално подбран и оформен от майстора. Но камъкът ли е по-важен или зданието? Камъкът и зданието ли са по-важни или майсторът, който гради зданието? Творението или Творецът?

Опасността от думите в заглавието идва, когато простото информиране се превърне в основен акцент и тема на посланието или проповедта. Тогава вместо човек да се смирява и съкрушава сърцето си пред Всемогъщият Бог, посланието гали ухото и гъделичка егото му. Кара го да се има за нещо повече, да се гордее. А както знаем гордостта предшества погибелта.